Зелени покриви и стени: видове, ползи и как се изграждат

Покривите са най-голямата неизползвана площ в градовете. Вместо битум и ламарина там може да има ливада, градина или място за отдих – и това не е само красиво, а и полезно за сградата, за хората в нея и за целия квартал.

Зелените покриви и стени вече не са екзотика. Технологиите са утвърдени, а в българските градове с горещи лета и силни пролетни порои ползите им са особено осезаеми. Ето какво трябва да знаете, преди да решите дали да озелените своя покрив или фасада – от видовете системи до слоевете, поддръжката и най-интересните примери по света.

Какво е зелен покрив?

Зеленият покрив е покрив, върху чиято хидроизолация са положени защита от корени, дренаж, филтър и субстрат с растения. Той може да бъде плосък или леко наклонен и се проектира като цялостна система.

Има два основни вида:

• Екстензивен зелен покрив – тънък слой субстрат, обикновено от порядъка на няколко до около 15 см, с устойчиви растения като седуми, треви и билки. Лек е, почти не изисква поливане и поддръжка и често не е предназначен за разходки.
• Интензивен зелен покрив – по-дебел субстрат, в който растат тревни площи, храсти и дори малки дървета. Това е истинска покривна градина, по която се ходи, но е много по-тежка, изисква поливане и редовна грижа.
• Полуинтензивен – междинно решение с по-разнообразни растения и умерена поддръжка.

Какво е зелена стена?

Зелената стена е вертикална повърхност, покрита с растения. Тя може да бъде изградена по два начина:

• Зелена фасада – увивни растения, които растат от земята или от сандъци и се катерят по стената или по опъната мрежа. Проста, евтина и дълготрайна, но расте бавно.
• Жива стена (вертикална градина) – модулна или текстилна система, закрепена към стената, в която растенията са засадени директно, с автоматично поливане и подхранване. Ефектът е незабавен и много по-богат, но системата изисква постоянна поддръжка.

Какви са ползите от зелените покриви и стени?

Основните ползи са задържането на дъждовна вода, по-малкото прегряване и по-дългият живот на покрива.

• Дъждовна вода – субстратът задържа част от валежите и забавя оттичането, което облекчава канализацията при силни дъждове.
• По-хладен покрив през лятото – растенията и субстратът предпазват покрива от директното слънце, а изпарението охлажда. Особено полезно за последния етаж.
• Защита на хидроизолацията – тя е скрита от ултравиолетовите лъчи и резките температурни разлики, което удължава живота ѝ.
• По-хладен град – повече зеленина намалява ефекта на градския топлинен остров.
• Биоразнообразие – местообитание за пчели, пеперуди и птици.
• Звукоизолация – допълнителната маса намалява шума отвън.
• Качество на живот – гледка към зеленина и допълнително място за отдих.

Защо това е важно в България?

Горещите летни дни и все по-честите силни валежи правят и двете основни ползи особено актуални. Последният етаж под плосък покрив в панелен или монолитен блок често прегрява през лятото; зеленият покрив, заедно с добра топлоизолация, прави тези помещения по-комфортни. В плътно застроените квартали на София, Пловдив или Варна всеки озеленен покрив е и малко допълнително зелено пространство там, където на земята място вече няма.

Какви са минусите и рисковете?

Основните рискове са теглото, течовете и поддръжката – и трите се управляват с добър проект.

• Тегло – особено наситеният с вода субстрат натоварва конструкцията. При съществуващи сгради е задължителна проверка от инженер конструктор.
• Хидроизолация – теч под зелен покрив се открива и ремонтира по-трудно. Затова се използват коренозащитни мембрани и внимателно изпълнени детайли.
• Поддръжка – дори екстензивният покрив се нуждае от преглед и почистване на отводнителите поне веднъж или два пъти годишно.
• По-висока начална цена в сравнение с обикновен покрив.

Как се изгражда зелен покрив стъпка по стъпка?

1. Проверка на конструкцията. Инженер определя колко допълнително натоварване може да поеме покривът.
2. Хидроизолация и защита от корени. Полага се надеждна хидроизолация и коренозащитен слой.
3. Топлоизолация. При обърнат покрив тя е над хидроизолацията и трябва да е подходяща за влажна среда.
4. Дренажен слой. Отвежда излишната вода и задържа част от нея за растенията.
5. Филтърен слой. Геотекстил, който не позволява фините частици да запушат дренажа.
6. Субстрат. Специална лека смес, а не обикновена градинска пръст, която е тежка и се сляга.
7. Засаждане. Растенията се избират според слънцето, вятъра, дебелината на субстрата и местния климат – у нас те трябва да издържат на лятна суша и зимни студове.
8. Поливане и поддръжка. Капково поливане за интензивните покриви и редовни прегледи на отводнителите.

Кои са известните примери за зелени покриви и стени?

Най-запомнящите се проекти показват колко различен може да бъде резултатът.

• ACROS Fukuoka, Япония – сграда на архитект Емилио Амбаш, чиято фасада към парка се спуска като поредица от озеленени тераси.
• Bosco Verticale, Милано – двете жилищни кули на Стефано Боери с дървета и храсти по балконите.
• Musée du Quai Branly, Париж – музеят на Жан Нувел с прочутата жива стена на ботаника Патрик Блан.
• CaixaForum, Мадрид – културен център на Херцог и дьо Мьорон с вертикална градина на Патрик Блан на съседния калкан.
• One Central Park, Сидни – жилищен комплекс на Жан Нувел с вертикални градини по фасадите, отново в сътрудничество с Патрик Блан.
• PARKROYAL on Pickering, Сингапур – хотел на бюро WOHA с висящи градини на няколко нива.
• Vancouver Convention Centre, Канада – един от най-големите живи покриви в Северна Америка, засаден с местни растения.
• High Line, Ню Йорк – бивша надземна железопътна линия, превърната в линеен парк над улиците на Манхатън.

Как подхождаме в DARCH Projects

Зеленият покрив или фасада трябва да бъде заложен още в архитектурния проект – заедно с конструкцията, отводняването и достъпа за поддръжка. При обновяване на съществуващи сгради проверяваме възможностите в рамките на проекта за енергийно обновяване и показваме резултата във визуализация.

Често задавани въпроси

Каква е разликата между екстензивен и интензивен зелен покрив?

Екстензивният зелен покрив има тънък субстрат и издръжливи растения като седуми и треви. Той е лек, почти не изисква поливане и обикновено не е за разходки. Интензивният има дебел субстрат, позволява трева, храсти и малки дървета и се използва като градина, но е много по-тежък и се нуждае от редовна поддръжка.

Може ли да се направи зелен покрив на съществуваща сграда?

Често може, но първо инженер конструктор трябва да провери колко допълнително натоварване понася покривната плоча. Екстензивните покриви са най-леки и най-лесно се добавят към съществуваща сграда. Важно е и състоянието на хидроизолацията – обикновено тя се подменя с коренозащитна, преди да се положат дренажът, субстратът и растенията.

Нужна ли е поддръжка на зеления покрив?

Да, макар и различна според вида. Екстензивният покрив изисква преглед един или два пъти годишно – почистване на отводнителите, премахване на плевели и попълване на празни места. Интензивният покрив се поддържа като обикновена градина: поливане, косене, подрязване и торене. Без поддръжка дори добре изпълненият покрив постепенно губи вида и функциите си.

Каква е разликата между жива стена и зелена фасада?

Зелената фасада се образува от увивни растения, които растат от земята или сандъци и се катерят по стената или по мрежа – проста и дълготрайна, но бавна. Живата стена е система от модули или джобове, в които растенията са засадени директно по вертикалата, с автоматично поливане. Тя дава незабавен ефект, но изисква повече поддръжка.